- Корея - Пусан
- Корея - Пусан
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Хапнах , изпих си бирата и реших да пробвам едни шишчета , които много се купуваха . Забелязах го докато се хранех и реших и аз да пробвам . Купих си едно нещо като тесто , пълно с "нещо" стиснато да стане като кренвирш и набито на шиш . Топи се в соев сос , така ми показаха . Е , това нещо не трябваше да го ям . Такава отврат , не е истина . Изплюх го и изхвърлих шиша в коша . Жената излезе от лафката да провери дали наистина го изхвърлих в коша , чак не й се вярваше . Никак не ставаше за ядене - ужасен вкус и аромат , само усетих , че е нещо рибно . По - късно ми обясниха , че това са вътрешности на риба полу - сурови .
Смрад , купих си едни бонбони да си оправя вкуса . Времето напредна и трябваше да давам газ . В следващия град видях нещо уникално . Подвижен магазин за обувки , който продава по спирките , само трябва да му махнат и спира и хората си купуват .
.
.
.
.
Стигнах Пусан , почти на свечеряване . Много ми хареса . Голям град и много красив , особено вечер .
.
.
.
.
Първата ми работа беше да намеря морската гара . Започнах с питането на една бензиностанция ( спрях да заредя ) . Момчето ми извади карта на града и ми показа как да стигна . Стори ми се много близко , на телефона на момчето показваше 2.1 км , видях че след две пресечки и ще съм на булевард , който ще ме отведе до гарата . Показах разстоянието на момчето , но той поклати глава . Взе нещо да умува и ми посочи с пръст към мотора . Даа , усетих се - не може навсякъде с мотора . Мисли доста и ми посочи на телефона си някакъв нов маршрут , ама много сложно стана . Трябваше да мина през хиляда пресечки и да се върна .
Не се разбрахме , той вдигна рамене и ми стана ясно , че няма да е лесно . През преводача на телефона ми написа , че наблизо има полиция - да отида там . Това беше , стори ми се най - удачно . Спуснах се по една улица надолу и след около триста метра видях полицията . Спрях и попитах дежурния дали говори английски . Естествено отговорът беше НЕ . Бях си превел на корейски думата за морска гара и му я показах . Полицаят я гледа доста дълго и си помислих , че нещо съм объркал , ама пък момчето от бензиностанцията веднага я разчете . Замисли се нещо и нищо . Мамка му , този от този град ли е ? Влезе в сградата и извика един колега . Колегата му беше доста по - отзивчив , ама на корейски .
Взе да ми обяснява и да ми показва с ръце посоката . И аз като го разбрах от първия път . Вдигам рамене и поклащам отрицателно с глава . Дойде трети и той се включи и аз пак вдигам рамене . Новият обаче се сети нещо и набра някакъв номер на телефона и ми даде да говоря с някого . Взех слушалката и ми стана ясно , че говоря с преводач . Обясняваше ми как да стигна гарата на английски , ама един английски - нищо не му разбирах . Накрая се извиних , но му казах , че нищо не разбирам . Дадох слушалката на полицая , говориха си нещо и накрая ми направи знак да го последвам с колата . Запалих си мотора и газ след него .
Голям кеф , пусна бурканите и аз след него , егати ескорта и директно по булеварда , дето не е за мотори . Нямаше и пет минути и бях пред гарата . Благодарих на полицая и той си тръгна . Охраната доста странно ме изгледа , нали пристигам с ескорт , нищо не казаха . Беше затворено и охраната ми показа , че ще отворят в 6.30 часа . Такааа , първата работа я свърших , остана да си намеря хотел . Вече се беше стъмнило , погледнах си часовника , ами то 23.00 часа . Тук се стъмнява по - късно . Но улиците бяха пълни с хора , особено с млади , имаше и много деца с родителите си .
.
.
Тук в Корея престъпност почти няма или е от лек тип , дребни кражби или сбивания . Независимо колко е часът , винаги има хора на улицата и е някак си много спокойно . След като намерих морска гара , тръгнах по обратния път , защото ми се стори , че карам по главния булевард и имаше много бизнес сгради . Не бях минал и километър и видях един хотел , който беше на самата улица , имаше и вътрешен паркинг . Стаята струва 50 $ и е двойна , тук единични стаи няма . Огледах се преди да вкарам мотора в паркинга и видях , че отсреща има денонощен магазин и кафе , в което продаваха понички и закуски от европейски тип . Супер и закуската няма да я търся .
Оставих мотора на паркинга и помъкнах единия куфар нагоре . Вътре хотела беше направо лукс . А пък за стаята , да не говорим . Изненадах се и то много . Голямо легло с невероятно меки завивки , климатик , голяма плазма , компютър , WI - FI , банята с отделен душ , отделно голяма вана , в стаята мивка , козметика за къпане каквато искаш , чехли три вида и козметика за след баня . Всичко това няма да го получиш в България или ще струва майка си и баща си . Всичко блести от чистота и ухае страхотно .
.
.
.
Настаних се и слязох да си взема една бира . Много приятно , хора около теб , кафето пълно , купих си една поничка да ги пробвам . По принцип не ям понички , ама нещо ми се доядоха . Поничката беше много хубава и вкусна . Прибрах се в стаята , изкъпах се , малко си поговорих с България и си легнах . Спах като бебе , не знам какви бяха тези завивки , ама не ми се излизаше от тях . Станах приготвих се , слязох до мотора и пренаредих куфарите . Притесняваше ме факта , че японците не дават да се внася никакъв алкохол . Аз си бях приготвил две бутилки бляк рам за посланиците в Япония и Корея . Не знам защо ми хрумна така , ама още от България го бях намислил .
Знам , че те със сигурност пият доста по качествени марки къде оригинал , къде , менте , все пак сме в Азия , ама скоро не са пили българско уиски със сигурност . Ей така , да не ходя с празни ръце . Никога не съм ходил в българско посолство в чужбина и ми беше интересно .
.
.
Запалих мотора и към морска гара . Красива сграда и много добре направена и вътре подредена както трябва . С влизането си видях в средата на залата едно бюро и един възрастен кореец , седеше зад него . Над главата му имаше надпис на английски "ИНФОРМАЦИЯ" . Запътих се към него , той също ме забеляза и веднага ме посрещна любезно с "Добре дошъл" . Говореше перфектен английски и ме попита с какво може да ми бъде полезен . Това вече е друго , няма да се налага да обяснявам с ръце и крака . Обясних , че искам да отида до Япония с мотора .
.
.
Казах , че съм от България и че правя околосветско пътешествие и т.н. Очите му светнаха , помоли ме да изчакам там до бюрото , той щял да провери от какво се нуждая и ще се върне . Аз се заоглеждах и видях гишетата , където се продават билети . Имаше разписание на всички фериботи със снимки и подробна информация за пътуването . Човекът се върна с един служител , не знам какъв беше , поиска ми паспорта и пак ме помоли да изчакам , но той остана при мен , а служителят замина на някъде . Явно ще проверяват за виза , това вече го научих . Разговорихме се с човека , много разбран , бивш преподавател по английски и световна история , сега пенсионер и работел от време на време като преводач .
Много ме разпитва за България как е било преди , как е сега , явно знае историята добре . Докато си говорехме , служителят от гарата се върна . Каза , че няма проблем да отида до Япония само за мотора ще ми трябва карнет и застраховка , която ще направя след като вляза в страната . А сега де , какъв е този карнет ? Няколко пъти говорих с Японското посолство относно документите за пребиваване в Япония , ама никой и не спомена за карнет . Без него няма да качат мотора на ферибота . Този карнет трябвало да го имам от България . Попитах дали в Япония може да се направи нещо , но служителят поклати глава отрицателно и ми каза че в Япония "не" означава само "не" .
.
.
Нямах избор , трябва да пътувам без мотора . Трябва да видя тази страна , до тук дойдох и да не я видя . Трябва да си оставя мотора на митнически склад и ще ми продадат билет . Преводачът ме хвана буквално за ръка и ме заведе при гишетата да си избера дестинация . Обясних , че моята крайна цел е Хирошима и за да стигна до там , ще е най - удачно да отида до Шимоносеки и от там ще търся транспорт . Отидохме до едно от гишетата и преводача обясни всичко на служителката . Младо момиче , красиво със смесени черти и говорещо доста добре английски ( личи си че американците са тук от отдавна ) . За моя изненада момичето излезе от гишето и ме помоли да я последвам . Обясни ми всичко , коя е най изгодната компания , колко се пътува и т.н. Уредихме мотора за склада и билета .
.
.
Беше мила и любезна , усмихваше се , разпитваше ме за пътуването . Всичко стана много бързо . Споделих с преводача , че съм много доволен , че всичко се е уредило бързо и че ще имам време да разгледам града . Човекът също беше доволен и някак си се радва и аз не знам , но така го усетих . Насочи ме към места , които трябва да видя в града . Едното е рибният пазар , а другото е телевизионната кула , там има някакъв храм . Обясни ми , че много лесно се стига и до двете места . Ако ми остане време , мога да посетя и останалите хълмове около града , на всеки има какво да се види . Имах около четири часа . Обясниха ми как да стигна до рибния пазар и до кулата . Тя се виждаше , така че не беше трудно . И пазарът беше съвсем близо . Интересно място , доста голямо и всичко е живо , на отделно място се продава замразената и сушена риба .
.
.
.
.
Исках да опитам корейска морска храна . В началото на пазара имаше и няколко ресторантчета , така че ще си хапна и ще разгледам . Още докато спрях и веднага привлякох вниманието на хората и най - вече на продавачите . Доста се чудиха на облеклото ми , а пък си беше топло . Правиха ми знаци с ръце , дали не ми е топло и да се съблека . Няма как да им го обясня , затова само ги поздравявах на корейски . Преди да тръгна , от дъщеря ми научих няколко думи .
.
.
.
.
Хапнах и реших да разгледам по - добре пазара , имах време за губене . Честно казано поозорих се с порцията , всичко изядох , с изключение на треволяците . Порцията беше за четирима по корейски стандарт или за двама по български .
.
.
.
.
