- Ангарск към Иркутск
- Ангарск към Иркутск
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Наближавам Иркутск , времето стана топло около 18 градуса и се гоня с дъжда . Само да спра за зарядка и ме настига . Влизам в Ангарск , голям град 90% от колите с дясна дирекция . Много светофари , много нещо . Минеш не минеш 500 м и пак светофар . Зелена вълна не са и чували . Заваля ме дъжда , движа се бавно и ме настига . Най после успях да се откъсна напред и газ пътя е хубав , скоро пак изпреварих дъжда и карах на сухо . Между двата града се изгражда магистрала и се работи здраво , имаше кофти участъци , но са кратки . Най после Иркутск . Голям град минах моста на река Ангара . Имаше и няколко мотора които ме задминаха , но после намалиха , изравнихме се , махнаха ми и изчезнаха напред . Предполагам че са видели номера и затова .
.
.
.
.
Най сигурния начин да намериш евтин хотел и да не се луташ е да питаш тираджиите . Така и направих . Спрях на една бензиностанция и попитах . Веднага ми обясниха къде и колко струва стаята и от там ще ми е най лесно да изляза към езерото Байкал . След около 10 минути бях вече пред хотела . оказа се наистина близо и до стария център на града . Реших на другия ден преди да тръгна да рагледам и да си купя спрей за веригата , защото предния ще свърши . Хотела не беше кой знае какво , но мотора го прибраха в задния двор а там има камера и куче , хората си държат и стоката там . Така съм по спокоен , оказа се че и стаята ми е точно над мотора . Явно момичето на рецепцията се е светнала , беше много любезна , за разлика от жените в ресторанта .
Викаха , крещяха една на друга , все едно са в казарма и за какво . Само ги помолих за вечеря , имаше още 20 мин преди да затворят . Отказах се . Имам спагети в куфара , ще си ги направя в стаята . Изкъпах се , пране сушене , имаше и маса за гладене , а аз имам ютия ( сгъваема ) . Друго си е като си изгладиш фанелката , като я облечеш , се чувстваш като нов човек . Навсякъде където нощувах питах дали водата става за пиене . Попитах и тук . Била много хубава идвала от езерото Байкал . И наистина беше вкусна и ледена . Напълних се едно шише за из път , нищо че отивам нататък . Сготвих си и спагетите , взех си една бира и пак дърпам от рибата . Голяма вкусотия - вече почти съм изял едната страна .
Събудих се по рано сутринта и звуците които чух не ми харесаха . Вали по прозореца и се чува как боботи водосточната тръба и то здраво и студа е дошъл . Опаковах се и тръгнах към един пазар за колелета и мотори , който бях забелязал като отивах към хотела . Обиколих го целия , но така и не намерих спрей . Навсякъде само китайски бангии . Никой не ме упътва къде да намеря спрей . Видях едно момче с някакво кавазаки , много старо , настигнах го и то ми обясни къде да намеря магазина на Кавазаки само там имало . Магазина беше близо . Влязох вътре , три момчета , двете си говореха нещо а третия си играеше на телефона някаква игра .
Поздравих , внимание никакво . Започнах да търся спрей . Никой не ми обръща внимание все едно не съм там . Започнах да ровя из рафтовете все едно са мои . Пак никакво внимание . Не намерих нищо . В магазина имаше няколко нови мотора , 4-5 гуми , малко дрехи и много извънбордови двигатели и шейни . Накрая отидох при двете момчета - единия се разсърди . Не виждам ли че бил зает , да съм се обърнел към колегата с телефона . така и направих само че той така играеше сякаш беше на живот и смърт . За моя радост го "убиха" . Скочи от стола и му обясних че ми трябва спрей за верига . Момчето ми намери един голям 500 мл . Платих си го и газ че загубих много време за този спрей .
Вън вали като из ведро , не ми хареса и задръстването по улиците . Отказах се да разглеждам центъра - няма време с този трафик кой знае кога ще изляза от града . Дори с мотора заклинвах няколко пъти заради куфарите . Улиците са тесни и много бавно се движех . Най накрая успях да се измъкна през някаква улица малко забранена , но следвах едни "буряти" ( вече съм в Република Бурятия ) , оказаха се страхотни гидове , направо ме измъкнаха на края на града . Пътя тръгна към планината и започнах да се изкачвам . Студа стана непоносим . Така замръзнах че търсех първото възможно място да спра и да се стопля и да закуся . Намерих страхотен ресторант . Вътре имаше голяма мечка препарирана , горяща камина и много ловни трофеи на по дребни животни - основно хищници . Хареса ми и веднага отидох до камината . Постоплих се , закусих , но сметката ме изненада . Не беше евтино , не знам на какво отгоре .
Събрах сили и продължавам , но стана още по студено , но си казах до като не стигна Байкал няма да спирам . Топля ту едната ръка на цилиндрите , ту другата според условията на пътя . Не си чувствам краката . Вали здраво , не спира , пътя натоварен . Пак ще се мокрим здраво , спирам ли да зареждам питам за градуси . Около 4-5 градуса , имах чувство че е по студено , особено като карам . Уж слязох 1000 км на юг и се зарадвах , че вечерта когато пристигнах беше топло а сега същия студ като в тайгата . Пак ще се изкачвам на север към Улан Уде , какво ли ще е там ? . Започнах да се спускам , наближавам Байкал .
Най после да видя най дълбокото езеро на земята . Това което не ми хареса е че има мъгла в планината и най вероятно и долу ще е така . Не е гъста но в далечина , нищо не се вижда . След един голям завой се откри изведнъж езерото . Ръмеше ситно . Величествена гледка . Огромно , красиво , въпреки леката мъгла . Спрях на един завой на който имаше видимост за снимки и видях четири мотора . Момчетата веднага дойдоха при мен и се запознахме . Двама руснака и двама японци , карат към Европа . Руснаците са от Владивосток и отиват към Крим .
.
.
.
.
.
От тук до Владивосток са около 6000 км . Момчетата веднага ми поискаха маршрута . Показах им го и веднага , записаха няколко контакта в случай на нужда . Казаха ми къде не трябва да спирам и да контактувам само с руснаци , местните са недружелюбни и не харесват чужденците . В никакъв случай да не се занимавам с тях . Разменихме си телефони , имейли за контакти и по живо по здраво . Японците не искаха да се снимат , не знам защо . Пътя се движи покрай езерото , но времето не беше хубаво за снимки . Имах поръчка от жена ми за камъни от Байкал така че и взех . Преди да стигна си мислех че ще мога да се изкъпя , но при този студ не ми се рискува .
.
.
.
.
Пътя се движи успоредно на езерото , студено , но поне дъжда спря засега .
.
.
.
.
.
Много реки се вливат в Байкал и на поредната река която минавах , видях руска сватба . Спрях и веднага започнах да снимам .
.
.
.
.
.
Започнаха да викат и да ме подканят да отида при тях . Отидох при колите , имаше повече жени отколкото мъже , жените бяха видимо пияни а мъжете не . Дааа значи са шофьори . Предложиха ми водка и шампанско . Отказах естествено , обясних че имам много път и не трябва . Благодарих . Бяха много настоятелни и едни хубавелки , но аз останах твърд като скала . Само си взех един бонбон . Обясних от къде съм и на къде отивам , изведнъж интереса им изчезна , смениха си физиономиите . Едната каза че съм луд . Взех да се замислям над това , много често го чувам ами ако съм наистина луд , тук в Русия дали ще ме освидетелстват , че като се върна в България , има много хора за убиване ( най вече политици ) , че да ми се размине . Казах чао и пак на път . Пътя по обичай изведнъж свърши и започна чакъл смесен с пръст , но не утъпкан добре , като на места има и много ями .
.
.
.
.
.
.
