Get Adobe Flash player

.

.

.

ОКОЛОСВЕТСКО  ПЪТЕШЕСТВИЕ

НА

АЛЕКСАНДЪР ДАНАИЛОВ

 

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Highslide JS

Highslide JS        Highslide JS

.

.

.

.

Highslide JS

.

.

Изминати 19112 километри за 64 дни , от точка А до точка А .

Мотоциклет HONDA TRANSALP 650 оборудван и подготвен специално за целта

.

***

.

Обиколка на Северното полукълбо на земята с мотоциклет по маршрут - България , Румъния , Молдова , Приднестровска молдовска република ( непризната , но съществуваща ) , Украйна , Русия , Казахстан , Русия , Корея , Япония , Корея , Мексико , Испания , Франция , Италия , Словения , Хърватска , Сърбия , България .

.

***

Казвам се Александър Данаилов от гр.Варна на 43 години съм , семеен с две дъщери . Много от мотористите във Варна ме познават като Сашо V-max . Член съм на МК "БРАТЯ НА ВЯТЪРА" от 2000 година . Мотор карам от 15 годишен . Израснах по стечение на обстоятелствата сaмостоятелно ( свободно ) и тъй като нямах средствата на моите връстници , се потапях в света на книгите и най вече приключенските романи . Един филм се закова в съзнанието ми още като малък и това беше "ШОГУН" . Попивах много от изреченията когато учеха Анджин Сан на Японски и много от думите ги помня от тогава ( и това много ми помогна в Япония ) . От тогава това не излизаше от съзнанието ми и желанието ми да видя тази страна се превърна в мечта . Но не исках да я видя като поредния турист разтоварен от самолета , исках да я открия за себе си така както Анджин Сан я откри .

Исках да отида до там по трудния начин , да карам мотор . Имам доста километри навъртени , но където и да ходех това не излизаше от умът ми . Исках да видя Хирошима , да посетя място където е падала ядрена бомба . Започнах да мисля сериозно над това и един ден преди тръгване на поредната обиколка на част от Европа един приятел с когото карахме заедно тогава сподели че иска да види Япония по същия начин така както аз исках . Това за мен беше поредния тласък към мечтата , започнах да гледам сериозно на атласа , не бях се замислял до тогава , че стигнеш ли Япония напред ( на изток ) всъщност е по близко да се върнеш без да караш на обратно , разстоянието е по малко . Мечтата изведнъж порастна .

Започнах да събирам информация за прехвърлянията през двата окена на мотора . За мен е ясно , но как става за мотора и най вече на каква цена . Обаче греда , никой нищо не казва от всякъде чувам само "скъпо" . Ровене из форуми Български и западни не даде резултат , почти навсякъде се прехвърлят с кораби , но мен това не ме устройва по "евтино" е , но пък чакаш много и хотели и храна и други разходи нещата май се изравняват , отделно фактора време за мен е много важен тъй като ще карам на мои разноски и висенето месеци наред в чакане не ми хареса като идея въобще . А и не мога да отсъствам много дълго от работа . Започнах да правя разчет на времето необходимо за каране и за прехвърлянето с ферибота до Япония после до Корея после до Мексико , исках да мина през щатите имам много приятели там и всички ме канеха , но не ми дадоха виза и варианта САЩ отпадна .

Въртях си маршрута в главата , но подготовката никак не вървеше . Когато разбрах за Коста Атанасов от Созопол направо ми идваше да литна от радост , почувствах се много горд от това момче най после някой Българин да се осмели да прескочи океаните . Много хора карат навсякъде , но никой не е прескочил океаните и никой не е карал на континента Америка с мотор от България . Това беше последния тласък и ускорих нещата , чак не се спеше . Мотор имам - YAMAHA FJR 1300 , но всички съветват за този тип пътуване мотора да е ендуро . Приех го защото хората които са карали по лоши пътища , знаят по добре а и информацията която имах за Русия на тема пътища не ми хареса особено , Моя опит е най-вече асфалт .

Реших че ще е не голямо ендуро но исках най - мощния в класа си , SUZUKI 650 V-STROM . Карах такъв на един приятел допадна ми , но нещо не ме грабна . За мен мотора и колата са като обувки като ги пробваш от първия път трябва да ги усетиш , сякаш цял живот си ги носил . Съвсем случайно се качих на Хонда трансалп , но усетих чувството което ми липсваше при Сузукито . Даже не го и карах , но чувството си остана в мен . Малко е по слаб но някак си ми вдъхна увереност .

Съответно никой нищо не знаеше нито за идеята нито за подготовката . За мен така е по добре никой не ми се меси , никой не ти дава акъл , никой не те разубеждава ,никой не те плаши и т.н. Започнах да следя обявите , но нищо не ми харесваше ходих гледах няколко , но никой не си струваше , а пък парите сериозни . Месеците си течаха сложих дата за тръгване 28.05. 2014 четири дена след абитуриентския бал на дъщеря ми .

Моите познати в Русия ме посъветваха че до края на май трябва да съм тръгнал иначе после става страшно в Сибир . От приятел руснак който живее тук в България , направихме контакти във всички големи градове през които ще минавам , неговите познати , потвърдиха че ще окажат подкрепа ако нещо се наложи . Чрез Симо от нашия клуб се свързах с Коста , приятно и отзивчиво момче помогна с инфо за подготовката , но при него всичко е било много бавно и спокойно , при мен нещата стоят другояче . Аз карам по друг начин и да топя километри ми доставя голямо удоволствие , освен това ме държи в кондиция .

Почти една година се оглеждах за мотор , започнах да се дразня как така нищо не излиза или са скъпи или не струват . Накрая "прогледнах" и видях мотор по моите изисквания оборудван с куфари и почти готов , нямаше да се налага преработка . С покупката на малко допълнителни неща и щеше да се получи . Така и стана , видях мотора , хареса ми договорихме се и го взех . Съответно никой не знаеше , чаках времето да се оправи за да го регистрирами да го вкарам за сервизиране и дооборудване . Мотора само го пробвах и усетих , че е машината която ми трябва . Някакви си 5км , това беше . Времето се оправи след един месец и го регистрирах в КАТ .

Вкарах за го за сервизиране при Пацо помолих го да го прегледа най обстойно всичко към което има и капка съмнение да се подмени , нови вериги , запчатки , накладки , масло и т.н. Наложи се да поръчам централна степенка , фабрично няма и я чаках около 20 дни . Поръчах два комплекта външни и вътрешни гуми . Всички ми казваха че не може да няма в Русия , но за мен е важно да са ми под ръка , не ми пречеха , вдъхваха ми увереност ако нещо станеше имах инструмент и лепенки , така че имах решение . В последствие това се оказа много правилно . Всичко останало беше купено и подготвено .

Купих си страхотно реге , взех си и гумените ботуши и дебели гумени ръкавици ( оказа се най доброто при дъжд , как не съм се усетил за десетките хиляди километри дето съм ги навъртял . Купувал съм си какви ли не марки обувки , но най-простото решение винаги е най-доброто . Аз си харесвам българското , така че с изключение на ръкавиците , всичко друго по мен като екип е направено в България . Коженото яке , елека и панталона са правени от Сайгона от Търново , ботушите са правени в Габрово , бельо и фанелки в Трявна . Чорапите са производство на Гебо с "индиана" от Варна ( Изи клуб ) .

Козметиката съответно само на Фреш ъп от Варна . Задължително веро ЕХО , става за пране , миене , къпане . В последствие всичко това издържа без забележка изпитанията на времето и хилядите километри . Аз карам само с кожа , ако ще да е 100 градуса . За мен тя пази най добре . Пацо ме посъветва да дублираме жилата но аз казах че ако нещо стане ще се оправя ( голяма грешка ) .

Мексико се оказа безвизова за българи , както Япония и Корея , казах си че може и да стане само с една виза ( Русия ) . Но реших да включа Монголия , Китай и Виетнам , там имам приятел от нашия клуб Митака . Той живее там щеше да е интересно . Уви обаче чрез приятел се свързах с едни момчета които са карали в Китай оказа се че е много трудно и скъпо да не казвам невъзможно , ( информацията беше много ценна ) а пък без Китай няма как да стигна Виетнам . Изработих нов маршрут като отпаднаха Китай и Виетнам ( нищо че си бях изкарал визи ) . Казах си че Монголия си струва . Да ама не , руската виза е само за един месец и е двукратна , тъй като ми е първа това е максималния срок прекалено рисково стана откъм срока за пребиваване , не знаех как ще се движа в Русия бях си запланувал около 1000 км на ден , а ако нещо се случи и се забавя ще рискувам цялото пътуване .

Така че и Монголия също отпадна за мое голямо съжаление . Два месеца до тръгването започнах да търся контакти от Българияза фирми които се занимават с карго и най вече с еъркарго . Хората около мен взеха да се усещат че нещо съм намислил , нямаше как , не можех вечно да го крия , но въпреки всичко успях да го прикрия от повечето хора . Споделих го и със семейството си . Бяха много изненадани ( меко казано ) имаше и сълзи и интерес и усмивки . Но решението ми не подлежеше на обсъждане .

Оказа се голям проблем , фирмите от България ме отрязоха от раз . Не че са много , но въпреки всичко чрез приятел на приятел ми дадоха инфо за Корея и Мексико . Агентите били сериозни макар и с неясноти колко ще струва , условия време и т.н. Потвърдиха ми за Мексико цени , име , телефон и имейл . Това ме поуспокои , но за Корея нищо конкретно , накрая и за там получих цени и контакти . Устройваше ме - малко скъпо но нямах избор . Накрая получих още инфо от едно момче което работеше в една карго фирма , даде ми контакт за Корея ( неофициално ) , но вече имах избор , ако нещо станеше с първия агент - имах резервен вариант .

Мотора беше готов , чаках датата но първо беше по важно , абитуриентския бал на дъщеря ми . Бала беше супер , отмина и започнах да приготвям багажа . Аз не карам с много дрехи , по простата причина че не търпя мръсни дрехи , всичко мръсно се изпира незабавно , суши се и се прибира . Така ми остава място за полезен багаж , за такова пътуване доста неща може да затрябват . От много години си правя списък за неща които ще ми трябват , при пътувания постоянно го допълвах докато накрая прецених че повече не е необходимо . Така когато тръгнах ми липсваше само едно нещо , не беше задължително но щеше да е добре да го има .

Става въпрос за голяма батерия която става за телефон , за фотоапарат и др . Момчетата от клуба и приятели спретнаха изпращане с курбан - беше изненада за мен . И така деня дойде станах рано исках да дръпна колкото се може повече километри за един ден и ако мога да вляза в Русия ще е супер . Километрите са доста не знаех възможностите на мотора , предния ден реших да повозя жена ми и себе си на мотора . Ходихме до Девня да се видя с Гената от нашия клуб . Това беше цялото каране на Хондата преди тръгването .

Реших тръгването да стане към 7.30 . Отидохме в склада започнах да нареждам куфари , багаж , резервни гуми . Накрая всичко беше готово времето го даваха да е добре с въможност за превалявания но си казах че ще карам на изток и че ще избегна дъжда който идва от запад .

.

.